поизпрашил е

Речник на българския език

1. поизпрашил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпрашил е е производна форма на поизпраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпрашил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпрашил е е производна форма на поизпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).