поиздуя

Речник на българския език

поиздуя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поиздуъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-дуя по-из-ду-ем
2 лице по-из-ду-еш по-из-ду-е-те
3 лице по-из-дуе по-из-ду-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-дух по-из-дух-ме
2 лице по-из-ду по-из-дух-те
3 лице по-из-ду по-из-ду-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-ду-ех по-из-ду-ех-ме
2 лице по-из-ду-е-ше по-из-ду-ех-те
3 лице по-из-ду-е-ше по-из-ду-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поиздул съм поиздула съм поиздуло съм поиздули сме
2 лице поиздул си поиздула си поиздуло си поиздули сте
3 лице поиздул е поиздула е поиздуло е поиздули са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поиздул бях поиздула бях поиздуло бяхме поиздули
2 лице беше поиздул беше поиздула беше поиздуло бяхте поиздули
3 лице беше поиздул беше поиздула беше поиздуло бяха поиздули
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поиздуя ще поиздуем
2 лице ще поиздуеш ще поиздуете
3 лице ще поиздуе ще поиздуят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поиздул ще съм поиздула ще съм поиздуло ще сме поиздули
2 лице ще си поиздул ще си поиздула ще си поиздуло ще сте поиздули
3 лице ще е поиздул ще е поиздула ще е поиздуло ще са поиздули
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поиздуя щяхме да поиздуем
2 лице щеше да поиздуеш щяхте да поиздуете
3 лице щеше да поиздуе щяха да поиздуят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поиздул щях да съм поиздула щях да съм поиздуло щяхме да сме поиздули
2 лице щеше да си поиздул щеше да си поиздула щеше да си поиздуло щяхте да сте поиздули
3 лице щеше да е поиздул щеше да е поиздула щеше да е поиздуло щяха да са поиздули
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поиздуел съм поиздуела съм поиздуело съм поиздуели сме
2 лице поиздуел си поиздуела си поиздуело си поиздуели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поиздул съм поиздула съм поиздуло съм поиздули сме
2 лице поиздул си поиздула си поиздуло си поиздули сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поиздул била съм поиздула било съм поиздуло били сме поиздули
2 лице бил си поиздул била си поиздула било си поиздуло били сте поиздули
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поиздуя щяла съм да поиздуя щяло съм да поиздуя щели сме да поиздуем
2 лице щял си да поиздуеш щяла си да поиздуеш щяло си да поиздуеш щели сте да поиздуете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поиздул щяла съм да съм поиздула щяло съм да съм поиздуло щели сме да сме поиздули
2 лице щял си да си поиздул щяла си да си поиздула щяло си да си поиздуло щели сте да сте поиздули
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поиздул бих поиздула бих поиздуло бихме поиздули
2 лице би поиздул би поиздула би поиздуло бихте поиздули
3 лице би поиздул би поиздула би поиздуло биха поиздули
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-дуй по-из-дуй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-дут
непълен член по-из-ду-тия
пълен член по-из-ду-ти-ят
женски род по-из-ду-та
членувано по-из-ду-та-та
среден род по-из-ду-то
членувано по-из-ду-то-то
множествено число по-из-ду-ти
членувано по-из-ду-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-дул
непълен член по-из-ду-лия
пълен член по-из-ду-ли-ят
женски род по-из-ду-ла
членувано по-из-ду-ла-та
среден род по-из-ду-ло
членувано по-из-ду-ло-то
множествено число по-из-ду-ли
членувано по-из-ду-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-ду-ел
женски род по-из-ду-е-ла
среден род по-из-ду-е-ло
множествено число по-из-ду-е-ли