поиздуло е

Речник на българския език

1. поиздуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздуло е е производна форма на поиздуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поиздуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздуло е е производна форма на поиздуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).