поиздуел

Речник на българския език

1. поиздуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздуел е производна форма на поиздуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздуел е производна форма на поиздуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).