поиздули

Речник на българския език

1. поиздули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поиздули е производна форма на поиздуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поиздули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поиздули е производна форма на поиздуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).