поиздуло

Речник на българския език

1. поиздуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздуло е производна форма на поиздуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поиздуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поиздуло е производна форма на поиздуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).