поиздул

Речник на българския език

1. поиздул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздул е производна форма на поиздуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздул — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздул е производна форма на поиздуя (мин. деят. св. прич. м. р.).