плесница

Речник на българския език

плеснѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плеснѝци, ж.
1. Удар с длан по лицето. Заради обидата му ударих две плесници.
2. Прен. Поражение, обида, емоционален или нравствен удар. Смъртта му беше тежка плесница за нея.

Грешни изписвания (3)

  • плесницъ
  • плисница
  • плисницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плес-ни-ца
членувано плес-ни-ца-та
мн.ч. плес-ни-ци
членувано плес-ни-ци-те
звателна форма