шамар

Речник на българския език

шама̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шама̀ри, (два) шама̀ра, м.
1. Разг. Удар с длан по бузата на човек; плесница. Силен шамар.
2. Прен. Срам, обида.
Навирам се/навра се между шамарите.Разг. Сам си предизвиквам неприятности, като се бъркам в чужди дела.
Удрям/зашлевявам шамар (на някого). — Посрамвам, обиждам някого.

Грешни изписвания (1)

  • шъмар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-мар
непълен член ша-ма-ра
пълен член ша-ма-рът
мн.ч. ша-ма-ри
членувано ша-ма-ри-те
бройна форма ша-ма-ра
звателна форма