отъждествя

Речник на българския език

отъждествя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

отъждествѝш, мин. св. отъждествѝх, мин. прич. отъждествѝл, св.вж. отъждествявам.

Грешни изписвания (16)

  • отаждествйа
  • отаждествйъ
  • отаждиствйа
  • отаждиствйъ
  • отъждествйа
  • отъждествйъ
  • отъждиствйа
  • отъждиствйъ
  • утаждествйа
  • утаждествйъ
  • утаждиствйа
  • утаждиствйъ
  • утъждествйа
  • утъждествйъ
  • утъждиствйа
  • утъждиствйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице отъж-дес-т-вя отъж-дес-т-вим
2 лице отъж-дес-т-виш отъж-дес-т-ви-те
3 лице отъж-дес-т-ви отъж-дес-т-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице отъж-дес-т-вих отъж-дес-т-вих-ме
2 лице отъж-дес-т-ви отъж-дес-т-вих-те
3 лице отъж-дес-т-ви отъж-дес-т-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице отъж-дес-т-вях отъж-дес-т-вях-ме
2 лице отъж-дес-т-ве-ше отъж-дес-т-вях-те
3 лице отъж-дес-т-ве-ше отъж-дес-т-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествил съм отъждествила съм отъждествило съм отъждествили сме
2 лице отъждествил си отъждествила си отъждествило си отъждествили сте
3 лице отъждествил е отъждествила е отъждествило е отъждествили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отъждествил бях отъждествила бях отъждествило бяхме отъждествили
2 лице беше отъждествил беше отъждествила беше отъждествило бяхте отъждествили
3 лице беше отъждествил беше отъждествила беше отъждествило бяха отъждествили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отъждествя ще отъждествим
2 лице ще отъждествиш ще отъждествите
3 лице ще отъждестви ще отъждествят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отъждествил ще съм отъждествила ще съм отъждествило ще сме отъждествили
2 лице ще си отъждествил ще си отъждествила ще си отъждествило ще сте отъждествили
3 лице ще е отъждествил ще е отъждествила ще е отъждествило ще са отъждествили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отъждествя щяхме да отъждествим
2 лице щеше да отъждествиш щяхте да отъждествите
3 лице щеше да отъждестви щяха да отъждествят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отъждествил щях да съм отъждествила щях да съм отъждествило щяхме да сме отъждествили
2 лице щеше да си отъждествил щеше да си отъждествила щеше да си отъждествило щяхте да сте отъждествили
3 лице щеше да е отъждествил щеше да е отъждествила щеше да е отъждествило щяха да са отъждествили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествял съм отъждествяла съм отъждествяло съм отъждествели сме
2 лице отъждествял си отъждествяла си отъждествяло си отъждествели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествил съм отъждествила съм отъждествило съм отъждествили сме
2 лице отъждествил си отъждествила си отъждествило си отъждествили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отъждествил била съм отъждествила било съм отъждествило били сме отъждествили
2 лице бил си отъждествил била си отъждествила било си отъждествило били сте отъждествили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отъждествя щяла съм да отъждествя щяло съм да отъждествя щели сме да отъждествим
2 лице щял си да отъждествиш щяла си да отъждествиш щяло си да отъждествиш щели сте да отъждествите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отъждествил щяла съм да съм отъждествила щяло съм да съм отъждествило щели сме да сме отъждествили
2 лице щял си да си отъждествил щяла си да си отъждествила щяло си да си отъждествило щели сте да сте отъждествили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отъждествил бих отъждествила бих отъждествило бихме отъждествили
2 лице би отъждествил би отъждествила би отъждествило бихте отъждествили
3 лице би отъждествил би отъждествила би отъждествило биха отъждествили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отъж-дес-т-ви отъж-дес-т-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вен
непълен член отъж-дес-т-ве-ния
пълен член отъж-дес-т-ве-ни-ят
женски род отъж-дес-т-ве-на
членувано отъж-дес-т-ве-на-та
среден род отъж-дес-т-ве-но
членувано отъж-дес-т-ве-но-то
множествено число отъж-дес-т-ве-ни
членувано отъж-дес-т-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вил
непълен член отъж-дес-т-ви-лия
пълен член отъж-дес-т-ви-ли-ят
женски род отъж-дес-т-ви-ла
членувано отъж-дес-т-ви-ла-та
среден род отъж-дес-т-ви-ло
членувано отъж-дес-т-ви-ло-то
множествено число отъж-дес-т-ви-ли
членувано отъж-дес-т-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вял
женски род отъж-дес-т-вя-ла
среден род отъж-дес-т-вя-ло
множествено число отъж-дес-т-ве-ли