отъждествил

Речник на българския език

1. отъждествил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествил е производна форма на отъждествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъждествил — мин. деят. св. прич. м. р.

отъждествил е производна форма на отъждествя (мин. деят. св. прич. м. р.).