отъждествяло

Речник на българския език

1. отъждествяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъждествяло е производна форма на отъждествя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отъждествяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отъждествяло е производна форма на отъждествя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).