отъждествявам

Речник на българския език

отъждествя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

отъждествя̀ваш, несв. и отъждествя̀, св.; Кого, какво. Смятам за тъждествен с нещо или някого; уподобявам. Отъждествявам в поезията си майката и родината.
отъждествявам се/отъждествя се. — Сам себе си отъждествявам; смятам се за равен или еднакъв с друг.

Грешни изписвания (15)

  • отаждествявам
  • отаждествявъм
  • отаждиствявам
  • отаждиствявъм
  • отъждествявъм
  • отъждиствявам
  • отъждиствявъм
  • утаждествявам
  • утаждествявъм
  • утаждиствявам
  • утаждиствявъм
  • утъждествявам
  • утъждествявъм
  • утъждиствявам
  • утъждиствявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице отъж-дес-т-вя-вам отъж-дес-т-вя-ва-ме
2 лице отъж-дес-т-вя-ваш отъж-дес-т-вя-ва-те
3 лице отъж-дес-т-вя-ва отъж-дес-т-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице отъж-дес-т-вя-вах отъж-дес-т-вя-вах-ме
2 лице отъж-дес-т-вя-ва отъж-дес-т-вя-вах-те
3 лице отъж-дес-т-вя-ва отъж-дес-т-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице отъж-дес-т-вя-вах отъж-дес-т-вя-вах-ме
2 лице отъж-дес-т-вя-ва-ше отъж-дес-т-вя-вах-те
3 лице отъж-дес-т-вя-ва-ше отъж-дес-т-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествявал съм отъждествявала съм отъждествявало съм отъждествявали сме
2 лице отъждествявал си отъждествявала си отъждествявало си отъждествявали сте
3 лице отъждествявал е отъждествявала е отъждествявало е отъждествявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отъждествявал бях отъждествявала бях отъждествявало бяхме отъждествявали
2 лице беше отъждествявал беше отъждествявала беше отъждествявало бяхте отъждествявали
3 лице беше отъждествявал беше отъждествявала беше отъждествявало бяха отъждествявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отъждествявам ще отъждествяваме
2 лице ще отъждествяваш ще отъждествявате
3 лице ще отъждествява ще отъждествяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отъждествявал ще съм отъждествявала ще съм отъждествявало ще сме отъждествявали
2 лице ще си отъждествявал ще си отъждествявала ще си отъждествявало ще сте отъждествявали
3 лице ще е отъждествявал ще е отъждествявала ще е отъждествявало ще са отъждествявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отъждествявам щяхме да отъждествяваме
2 лице щеше да отъждествяваш щяхте да отъждествявате
3 лице щеше да отъждествява щяха да отъждествяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отъждествявал щях да съм отъждествявала щях да съм отъждествявало щяхме да сме отъждествявали
2 лице щеше да си отъждествявал щеше да си отъждествявала щеше да си отъждествявало щяхте да сте отъждествявали
3 лице щеше да е отъждествявал щеше да е отъждествявала щеше да е отъждествявало щяха да са отъждествявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествявал съм отъждествявала съм отъждествявало съм отъждествявали сме
2 лице отъждествявал си отъждествявала си отъждествявало си отъждествявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествявал съм отъждествявала съм отъждествявало съм отъждествявали сме
2 лице отъждествявал си отъждествявала си отъждествявало си отъждествявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отъждествявал била съм отъждествявала било съм отъждествявало били сме отъждествявали
2 лице бил си отъждествявал била си отъждествявала било си отъждествявало били сте отъждествявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отъждествявам щяла съм да отъждествявам щяло съм да отъждествявам щели сме да отъждествяваме
2 лице щял си да отъждествяваш щяла си да отъждествяваш щяло си да отъждествяваш щели сте да отъждествявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отъждествявал щяла съм да съм отъждествявала щяло съм да съм отъждествявало щели сме да сме отъждествявали
2 лице щял си да си отъждествявал щяла си да си отъждествявала щяло си да си отъждествявало щели сте да сте отъждествявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отъждествявал бих отъждествявала бих отъждествявало бихме отъждествявали
2 лице би отъждествявал би отъждествявала би отъждествявало бихте отъждествявали
3 лице би отъждествявал би отъждествявала би отъждествявало биха отъждествявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отъж-дес-т-вя-вай отъж-дес-т-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вя-ван
непълен член отъж-дес-т-вя-ва-ния
пълен член отъж-дес-т-вя-ва-ни-ят
женски род отъж-дес-т-вя-ва-на
членувано отъж-дес-т-вя-ва-на-та
среден род отъж-дес-т-вя-ва-но
членувано отъж-дес-т-вя-ва-но-то
множествено число отъж-дес-т-вя-ва-ни
членувано отъж-дес-т-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вя-вал
непълен член отъж-дес-т-вя-ва-лия
пълен член отъж-дес-т-вя-ва-ли-ят
женски род отъж-дес-т-вя-ва-ла
членувано отъж-дес-т-вя-ва-ла-та
среден род отъж-дес-т-вя-ва-ло
членувано отъж-дес-т-вя-ва-ло-то
множествено число отъж-дес-т-вя-ва-ли
членувано отъж-дес-т-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вя-вал
женски род отъж-дес-т-вя-ва-ла
среден род отъж-дес-т-вя-ва-ло
множествено число отъж-дес-т-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род отъж-дес-т-вя-ващ
непълен член отъж-дес-т-вя-ва-щия
пълен член отъж-дес-т-вя-ва-щи-ят
женски род отъж-дес-т-вя-ва-ща
членувано отъж-дес-т-вя-ва-ща-та
среден род отъж-дес-т-вя-ва-що
членувано отъж-дес-т-вя-ва-що-то
множествено число отъж-дес-т-вя-ва-щи
членувано отъж-дес-т-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

отъж-дес-т-вя-вай-ки