отъждествявал

Речник на българския език

1. отъждествявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествявал е производна форма на отъждествявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъждествявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествявал е производна форма на отъждествявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отъждествявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отъждествявал е производна форма на отъждествявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отъждествявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отъждествявал е производна форма на отъждествявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).