отъждествявал е

Речник на българския език

1. отъждествявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествявал е е производна форма на отъждествявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъждествявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествявал е е производна форма на отъждествявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отъждествявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествявал е е производна форма на отъждествявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).