отъждествявало

Речник на българския език

1. отъждествявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъждествявало е производна форма на отъждествявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отъждествявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъждествявало е производна форма на отъждествявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отъждествявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отъждествявало е производна форма на отъждествявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отъждествявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отъждествявало е производна форма на отъждествявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).