отъждествило

Речник на българския език

1. отъждествило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъждествило е производна форма на отъждествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отъждествило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отъждествило е производна форма на отъждествя (мин. деят. св. прич. ср. р.).