отъждествил е

Речник на българския език

1. отъждествил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествил е е производна форма на отъждествя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъждествил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъждествил е е производна форма на отъждествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).