отброя

Речник на българския език

отброя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

отброѝш, мин. св. отброѝх, мин. прич. отброѝл, св.вж. отброявам.

Грешни изписвания (8)

  • отбройа
  • отбройъ
  • отбруйа
  • отбруйъ
  • утбройа
  • утбройъ
  • утбруйа
  • утбруйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-б-роя от-б-ро-им
2 лице от-б-ро-иш от-б-ро-и-те
3 лице от-б-рои от-б-ро-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-б-ро-их от-б-ро-их-ме
2 лице от-б-рои от-б-ро-их-те
3 лице от-б-рои от-б-ро-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-б-ро-ях от-б-ро-ях-ме
2 лице от-б-ро-е-ше от-б-ро-ях-те
3 лице от-б-ро-е-ше от-б-ро-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отброил съм отброила съм отброило съм отброили сме
2 лице отброил си отброила си отброило си отброили сте
3 лице отброил е отброила е отброило е отброили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отброил бях отброила бях отброило бяхме отброили
2 лице беше отброил беше отброила беше отброило бяхте отброили
3 лице беше отброил беше отброила беше отброило бяха отброили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отброя ще отброим
2 лице ще отброиш ще отброите
3 лице ще отброи ще отброят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отброил ще съм отброила ще съм отброило ще сме отброили
2 лице ще си отброил ще си отброила ще си отброило ще сте отброили
3 лице ще е отброил ще е отброила ще е отброило ще са отброили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отброя щяхме да отброим
2 лице щеше да отброиш щяхте да отброите
3 лице щеше да отброи щяха да отброят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отброил щях да съм отброила щях да съм отброило щяхме да сме отброили
2 лице щеше да си отброил щеше да си отброила щеше да си отброило щяхте да сте отброили
3 лице щеше да е отброил щеше да е отброила щеше да е отброило щяха да са отброили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отброял съм отброяла съм отброяло съм отброели сме
2 лице отброял си отброяла си отброяло си отброели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отброил съм отброила съм отброило съм отброили сме
2 лице отброил си отброила си отброило си отброили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отброил била съм отброила било съм отброило били сме отброили
2 лице бил си отброил била си отброила било си отброило били сте отброили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отброя щяла съм да отброя щяло съм да отброя щели сме да отброим
2 лице щял си да отброиш щяла си да отброиш щяло си да отброиш щели сте да отброите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отброил щяла съм да съм отброила щяло съм да съм отброило щели сме да сме отброили
2 лице щял си да си отброил щяла си да си отброила щяло си да си отброило щели сте да сте отброили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отброил бих отброила бих отброило бихме отброили
2 лице би отброил би отброила би отброило бихте отброили
3 лице би отброил би отброила би отброило биха отброили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-б-рой от-б-рой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-б-ро-ен
непълен член от-б-ро-е-ния
пълен член от-б-ро-е-ни-ят
женски род от-б-ро-е-на
членувано от-б-ро-е-на-та
среден род от-б-ро-е-но
членувано от-б-ро-е-но-то
множествено число от-б-ро-е-ни
членувано от-б-ро-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-б-ро-ил
непълен член от-б-ро-и-лия
пълен член от-б-ро-и-ли-ят
женски род от-б-ро-и-ла
членувано от-б-ро-и-ла-та
среден род от-б-ро-и-ло
членувано от-б-ро-и-ло-то
множествено число от-б-ро-и-ли
членувано от-б-ро-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-б-ро-ял
женски род от-б-ро-я-ла
среден род от-б-ро-я-ло
множествено число от-б-ро-е-ли