отброило

Речник на българския език

1. отброило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отброило е производна форма на отброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отброило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отброило е производна форма на отброя (мин. деят. св. прич. ср. р.).