отброил съм

Речник на българския език

1. отброил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отброил съм е производна форма на отброя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отброил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отброил съм е производна форма на отброя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).