отброил

Речник на българския език

1. отброил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отброил е производна форма на отброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отброил — мин. деят. св. прич. м. р.

отброил е производна форма на отброя (мин. деят. св. прич. м. р.).