отброял

Речник на българския език

1. отброял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отброял е производна форма на отброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отброял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отброял е производна форма на отброя (мин. деят. несв. прич. м. р.).