отброил е

Речник на българския език

1. отброил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отброил е е производна форма на отброя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отброил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отброил е е производна форма на отброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).