обезсърча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сър-ча	обез-сър-чим
2 лице	обез-сър-чиш	обез-сър-чи-те
3 лице	обез-сър-чи	обез-сър-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сър-чих	обез-сър-чих-ме
2 лице	обез-сър-чи	обез-сър-чих-те
3 лице	обез-сър-чи	обез-сър-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сър-чах	обез-сър-чах-ме
2 лице	обез-сър-че-ше	обез-сър-чах-те
3 лице	обез-сър-че-ше	обез-сър-ча-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезсърчил съм	обезсърчила съм	обезсърчило съм	обезсърчили сме
2 лице	обезсърчил си	обезсърчила си	обезсърчило си	обезсърчили сте
3 лице	обезсърчил е	обезсърчила е	обезсърчило е	обезсърчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезсърчил	бях обезсърчила	бях обезсърчило	бяхме обезсърчили
2 лице	беше обезсърчил	беше обезсърчила	беше обезсърчило	бяхте обезсърчили
3 лице	беше обезсърчил	беше обезсърчила	беше обезсърчило	бяха обезсърчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезсърча	ще обезсърчим
2 лице	ще обезсърчиш	ще обезсърчите
3 лице	ще обезсърчи	ще обезсърчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезсърчил	ще съм обезсърчила	ще съм обезсърчило	ще сме обезсърчили
2 лице	ще си обезсърчил	ще си обезсърчила	ще си обезсърчило	ще сте обезсърчили
3 лице	ще е обезсърчил	ще е обезсърчила	ще е обезсърчило	ще са обезсърчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезсърча	щяхме да обезсърчим
2 лице	щеше да обезсърчиш	щяхте да обезсърчите
3 лице	щеше да обезсърчи	щяха да обезсърчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезсърчил	щях да съм обезсърчила	щях да съм обезсърчило	щяхме да сме обезсърчили
2 лице	щеше да си обезсърчил	щеше да си обезсърчила	щеше да си обезсърчило	щяхте да сте обезсърчили
3 лице	щеше да е обезсърчил	щеше да е обезсърчила	щеше да е обезсърчило	щяха да са обезсърчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезсърчал съм	обезсърчала съм	обезсърчало съм	обезсърчали сме
2 лице	обезсърчал си	обезсърчала си	обезсърчало си	обезсърчали сте
3 лице	обез-сър-чал обезсърчал е	обез-сър-ча-ла обезсърчала е	обез-сър-ча-ло обезсърчало е	обез-сър-ча-ли обезсърчали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезсърчил съм	обезсърчила съм	обезсърчило съм	обезсърчили сме
2 лице	обезсърчил си	обезсърчила си	обезсърчило си	обезсърчили сте
3 лице	обез-сър-чил обезсърчил е	обез-сър-чи-ла обезсърчила е	обез-сър-чи-ло обезсърчило е	обез-сър-чи-ли обезсърчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезсърчил	била съм обезсърчила	било съм обезсърчило	били сме обезсърчили
2 лице	бил си обезсърчил	била си обезсърчила	било си обезсърчило	били сте обезсърчили
3 лице	бил обезсърчил бил е обезсърчил	била обезсърчила била е обезсърчила	било обезсърчило било е обезсърчило	били обезсърчили били са обезсърчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезсърча	щяла съм да обезсърча	щяло съм да обезсърча	щели сме да обезсърчим
2 лице	щял си да обезсърчиш	щяла си да обезсърчиш	щяло си да обезсърчиш	щели сте да обезсърчите
3 лице	щял да обезсърчи щял е да обезсърчи	щяла да обезсърчи щяла е да обезсърчи	щяло да обезсърчи щяло е да обезсърчи	щели да обезсърчат щели са да обезсърчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезсърчил	щяла съм да съм обезсърчила	щяло съм да съм обезсърчило	щели сме да сме обезсърчили
2 лице	щял си да си обезсърчил	щяла си да си обезсърчила	щяло си да си обезсърчило	щели сте да сте обезсърчили
3 лице	щял да е обезсърчил щял е да е обезсърчил	щяла да е обезсърчила щяла е да е обезсърчила	щяло да е обезсърчило щяло е да е обезсърчило	щели да са обезсърчили щели са да са обезсърчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезсърчил	бих обезсърчила	бих обезсърчило	бихме обезсърчили
2 лице	би обезсърчил	би обезсърчила	би обезсърчило	бихте обезсърчили
3 лице	би обезсърчил	би обезсърчила	би обезсърчило	биха обезсърчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-сър-чи	обез-сър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сър-чен
		непълен член	обез-сър-че-ния
		пълен член	обез-сър-че-ни-ят
	женски род		обез-сър-че-на
		членувано	обез-сър-че-на-та
	среден род		обез-сър-че-но
		членувано	обез-сър-че-но-то
множествено число			обез-сър-че-ни
		членувано	обез-сър-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сър-чил
		непълен член	обез-сър-чи-лия
		пълен член	обез-сър-чи-ли-ят
	женски род		обез-сър-чи-ла
		членувано	обез-сър-чи-ла-та
	среден род		обез-сър-чи-ло
		членувано	обез-сър-чи-ло-то
множествено число			обез-сър-чи-ли
		членувано	обез-сър-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-сър-чал
	женски род	обез-сър-ча-ла
	среден род	обез-сър-ча-ло
множествено число		обез-сър-ча-ли