обезсърча

Речник на българския език

обезсърча̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

обезсърчѝш, мин. св. обезсърчѝх, мин. прич. обезсърчѝл, св.вж. обезсърчавам.

Грешни изписвания (31)

  • обезсарча
  • обезсарчъ
  • обезсърчъ
  • обесарча
  • обесарчъ
  • обесърча
  • обесърчъ
  • обизсарча
  • обизсарчъ
  • обизсърча
  • обизсърчъ
  • обисарча
  • обисарчъ
  • обисърча
  • обисърчъ
  • убезсарча
  • убезсарчъ
  • убезсърча
  • убезсърчъ
  • убесарча
  • убесарчъ
  • убесърча
  • убесърчъ
  • убизсарча
  • убизсарчъ
  • убизсърча
  • убизсърчъ
  • убисарча
  • убисарчъ
  • убисърча
  • убисърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-сър-ча обез-сър-чим
2 лице обез-сър-чиш обез-сър-чи-те
3 лице обез-сър-чи обез-сър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-сър-чих обез-сър-чих-ме
2 лице обез-сър-чи обез-сър-чих-те
3 лице обез-сър-чи обез-сър-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-сър-чах обез-сър-чах-ме
2 лице обез-сър-че-ше обез-сър-чах-те
3 лице обез-сър-че-ше обез-сър-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсърчил съм обезсърчила съм обезсърчило съм обезсърчили сме
2 лице обезсърчил си обезсърчила си обезсърчило си обезсърчили сте
3 лице обезсърчил е обезсърчила е обезсърчило е обезсърчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезсърчил бях обезсърчила бях обезсърчило бяхме обезсърчили
2 лице беше обезсърчил беше обезсърчила беше обезсърчило бяхте обезсърчили
3 лице беше обезсърчил беше обезсърчила беше обезсърчило бяха обезсърчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезсърча ще обезсърчим
2 лице ще обезсърчиш ще обезсърчите
3 лице ще обезсърчи ще обезсърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезсърчил ще съм обезсърчила ще съм обезсърчило ще сме обезсърчили
2 лице ще си обезсърчил ще си обезсърчила ще си обезсърчило ще сте обезсърчили
3 лице ще е обезсърчил ще е обезсърчила ще е обезсърчило ще са обезсърчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезсърча щяхме да обезсърчим
2 лице щеше да обезсърчиш щяхте да обезсърчите
3 лице щеше да обезсърчи щяха да обезсърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезсърчил щях да съм обезсърчила щях да съм обезсърчило щяхме да сме обезсърчили
2 лице щеше да си обезсърчил щеше да си обезсърчила щеше да си обезсърчило щяхте да сте обезсърчили
3 лице щеше да е обезсърчил щеше да е обезсърчила щеше да е обезсърчило щяха да са обезсърчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсърчал съм обезсърчала съм обезсърчало съм обезсърчали сме
2 лице обезсърчал си обезсърчала си обезсърчало си обезсърчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсърчил съм обезсърчила съм обезсърчило съм обезсърчили сме
2 лице обезсърчил си обезсърчила си обезсърчило си обезсърчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезсърчил била съм обезсърчила било съм обезсърчило били сме обезсърчили
2 лице бил си обезсърчил била си обезсърчила било си обезсърчило били сте обезсърчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезсърча щяла съм да обезсърча щяло съм да обезсърча щели сме да обезсърчим
2 лице щял си да обезсърчиш щяла си да обезсърчиш щяло си да обезсърчиш щели сте да обезсърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезсърчил щяла съм да съм обезсърчила щяло съм да съм обезсърчило щели сме да сме обезсърчили
2 лице щял си да си обезсърчил щяла си да си обезсърчила щяло си да си обезсърчило щели сте да сте обезсърчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезсърчил бих обезсърчила бих обезсърчило бихме обезсърчили
2 лице би обезсърчил би обезсърчила би обезсърчило бихте обезсърчили
3 лице би обезсърчил би обезсърчила би обезсърчило биха обезсърчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-сър-чи обез-сър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-сър-чен
непълен член обез-сър-че-ния
пълен член обез-сър-че-ни-ят
женски род обез-сър-че-на
членувано обез-сър-че-на-та
среден род обез-сър-че-но
членувано обез-сър-че-но-то
множествено число обез-сър-че-ни
членувано обез-сър-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сър-чил
непълен член обез-сър-чи-лия
пълен член обез-сър-чи-ли-ят
женски род обез-сър-чи-ла
членувано обез-сър-чи-ла-та
среден род обез-сър-чи-ло
членувано обез-сър-чи-ло-то
множествено число обез-сър-чи-ли
членувано обез-сър-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сър-чал
женски род обез-сър-ча-ла
среден род обез-сър-ча-ло
множествено число обез-сър-ча-ли