обезсърчило е

Речник на българския език

1. обезсърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчило е е производна форма на обезсърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчило е е производна форма на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).