обезсърчили

Речник на българския език

1. обезсърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезсърчили е производна форма на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезсърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезсърчили е производна форма на обезсърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).