обезсърчило
1.
обезсърчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
обезсърчило
е производна форма
на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
обезсърчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
обезсърчило
е производна форма
на обезсърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).