обезсърчил си

Речник на българския език

1. обезсърчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсърчил си е производна форма на обезсърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсърчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсърчил си е производна форма на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).