обезсърчил
1.
обезсърчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезсърчил
е производна форма
на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезсърчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезсърчил
е производна форма
на обезсърча (мин. деят. св. прич. м. р.).