набърча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	на-бър-ча	на-бър-чим
2 лице	на-бър-чиш	на-бър-чи-те
3 лице	на-бър-чи	на-бър-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-бър-чих	на-бър-чих-ме
2 лице	на-бър-чи	на-бър-чих-те
3 лице	на-бър-чи	на-бър-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-бър-чех	на-бър-чех-ме
2 лице	на-бър-че-ше	на-бър-чех-те
3 лице	на-бър-че-ше	на-бър-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	набърчил съм	набърчила съм	набърчило съм	набърчили сме
2 лице	набърчил си	набърчила си	набърчило си	набърчили сте
3 лице	набърчил е	набърчила е	набърчило е	набърчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях набърчил	бях набърчила	бях набърчило	бяхме набърчили
2 лице	беше набърчил	беше набърчила	беше набърчило	бяхте набърчили
3 лице	беше набърчил	беше набърчила	беше набърчило	бяха набърчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще набърча	ще набърчим
2 лице	ще набърчиш	ще набърчите
3 лице	ще набърчи	ще набърчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм набърчил	ще съм набърчила	ще съм набърчило	ще сме набърчили
2 лице	ще си набърчил	ще си набърчила	ще си набърчило	ще сте набърчили
3 лице	ще е набърчил	ще е набърчила	ще е набърчило	ще са набърчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да набърча	щяхме да набърчим
2 лице	щеше да набърчиш	щяхте да набърчите
3 лице	щеше да набърчи	щяха да набърчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм набърчил	щях да съм набърчила	щях да съм набърчило	щяхме да сме набърчили
2 лице	щеше да си набърчил	щеше да си набърчила	щеше да си набърчило	щяхте да сте набърчили
3 лице	щеше да е набърчил	щеше да е набърчила	щеше да е набърчило	щяха да са набърчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	набърчел съм	набърчела съм	набърчело съм	набърчели сме
2 лице	набърчел си	набърчела си	набърчело си	набърчели сте
3 лице	на-бър-чел набърчел е	на-бър-че-ла набърчела е	на-бър-че-ло набърчело е	на-бър-че-ли набърчели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	набърчил съм	набърчила съм	набърчило съм	набърчили сме
2 лице	набърчил си	набърчила си	набърчило си	набърчили сте
3 лице	на-бър-чил набърчил е	на-бър-чи-ла набърчила е	на-бър-чи-ло набърчило е	на-бър-чи-ли набърчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм набърчил	била съм набърчила	било съм набърчило	били сме набърчили
2 лице	бил си набърчил	била си набърчила	било си набърчило	били сте набърчили
3 лице	бил набърчил бил е набърчил	била набърчила била е набърчила	било набърчило било е набърчило	били набърчили били са набърчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да набърча	щяла съм да набърча	щяло съм да набърча	щели сме да набърчим
2 лице	щял си да набърчиш	щяла си да набърчиш	щяло си да набърчиш	щели сте да набърчите
3 лице	щял да набърчи щял е да набърчи	щяла да набърчи щяла е да набърчи	щяло да набърчи щяло е да набърчи	щели да набърчат щели са да набърчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм набърчил	щяла съм да съм набърчила	щяло съм да съм набърчило	щели сме да сме набърчили
2 лице	щял си да си набърчил	щяла си да си набърчила	щяло си да си набърчило	щели сте да сте набърчили
3 лице	щял да е набърчил щял е да е набърчил	щяла да е набърчила щяла е да е набърчила	щяло да е набърчило щяло е да е набърчило	щели да са набърчили щели са да са набърчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих набърчил	бих набърчила	бих набърчило	бихме набърчили
2 лице	би набърчил	би набърчила	би набърчило	бихте набърчили
3 лице	би набърчил	би набърчила	би набърчило	биха набърчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
на-бър-чи	на-бър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		на-бър-чен
		непълен член	на-бър-че-ния
		пълен член	на-бър-че-ни-ят
	женски род		на-бър-че-на
		членувано	на-бър-че-на-та
	среден род		на-бър-че-но
		членувано	на-бър-че-но-то
множествено число			на-бър-че-ни
		членувано	на-бър-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на-бър-чил
		непълен член	на-бър-чи-лия
		пълен член	на-бър-чи-ли-ят
	женски род		на-бър-чи-ла
		членувано	на-бър-чи-ла-та
	среден род		на-бър-чи-ло
		членувано	на-бър-чи-ло-то
множествено число			на-бър-чи-ли
		членувано	на-бър-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	на-бър-чел
	женски род	на-бър-че-ла
	среден род	на-бър-че-ло
множествено число		на-бър-че-ли