набърчил е

Речник на българския език

1. набърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърчил е е производна форма на набърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърчил е е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).