набърчвам

Речник на българския език

набъ̀рчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

набъ̀рчваш, несв. и набъ̀рча, св. Набръчквам.

Грешни изписвания (3)

  • набърчвъм
  • нъбърчвам
  • нъбърчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-бър-ч-вам на-бър-ч-ва-ме
2 лице на-бър-ч-ваш на-бър-ч-ва-те
3 лице на-бър-ч-ва на-бър-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-бър-ч-вах на-бър-ч-вах-ме
2 лице на-бър-ч-ва на-бър-ч-вах-те
3 лице на-бър-ч-ва на-бър-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-бър-ч-вах на-бър-ч-вах-ме
2 лице на-бър-ч-ва-ше на-бър-ч-вах-те
3 лице на-бър-ч-ва-ше на-бър-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набърчвал съм набърчвала съм набърчвало съм набърчвали сме
2 лице набърчвал си набърчвала си набърчвало си набърчвали сте
3 лице набърчвал е набърчвала е набърчвало е набърчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набърчвал бях набърчвала бях набърчвало бяхме набърчвали
2 лице беше набърчвал беше набърчвала беше набърчвало бяхте набърчвали
3 лице беше набърчвал беше набърчвала беше набърчвало бяха набърчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набърчвам ще набърчваме
2 лице ще набърчваш ще набърчвате
3 лице ще набърчва ще набърчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набърчвал ще съм набърчвала ще съм набърчвало ще сме набърчвали
2 лице ще си набърчвал ще си набърчвала ще си набърчвало ще сте набърчвали
3 лице ще е набърчвал ще е набърчвала ще е набърчвало ще са набърчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набърчвам щяхме да набърчваме
2 лице щеше да набърчваш щяхте да набърчвате
3 лице щеше да набърчва щяха да набърчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набърчвал щях да съм набърчвала щях да съм набърчвало щяхме да сме набърчвали
2 лице щеше да си набърчвал щеше да си набърчвала щеше да си набърчвало щяхте да сте набърчвали
3 лице щеше да е набърчвал щеше да е набърчвала щеше да е набърчвало щяха да са набърчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набърчвал съм набърчвала съм набърчвало съм набърчвали сме
2 лице набърчвал си набърчвала си набърчвало си набърчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набърчвал съм набърчвала съм набърчвало съм набърчвали сме
2 лице набърчвал си набърчвала си набърчвало си набърчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набърчвал била съм набърчвала било съм набърчвало били сме набърчвали
2 лице бил си набърчвал била си набърчвала било си набърчвало били сте набърчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набърчвам щяла съм да набърчвам щяло съм да набърчвам щели сме да набърчваме
2 лице щял си да набърчваш щяла си да набърчваш щяло си да набърчваш щели сте да набърчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набърчвал щяла съм да съм набърчвала щяло съм да съм набърчвало щели сме да сме набърчвали
2 лице щял си да си набърчвал щяла си да си набърчвала щяло си да си набърчвало щели сте да сте набърчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набърчвал бих набърчвала бих набърчвало бихме набърчвали
2 лице би набърчвал би набърчвала би набърчвало бихте набърчвали
3 лице би набърчвал би набърчвала би набърчвало биха набърчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-бър-ч-вай на-бър-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-бър-ч-ван
непълен член на-бър-ч-ва-ния
пълен член на-бър-ч-ва-ни-ят
женски род на-бър-ч-ва-на
членувано на-бър-ч-ва-на-та
среден род на-бър-ч-ва-но
членувано на-бър-ч-ва-но-то
множествено число на-бър-ч-ва-ни
членувано на-бър-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бър-ч-вал
непълен член на-бър-ч-ва-лия
пълен член на-бър-ч-ва-ли-ят
женски род на-бър-ч-ва-ла
членувано на-бър-ч-ва-ла-та
среден род на-бър-ч-ва-ло
членувано на-бър-ч-ва-ло-то
множествено число на-бър-ч-ва-ли
членувано на-бър-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бър-ч-вал
женски род на-бър-ч-ва-ла
среден род на-бър-ч-ва-ло
множествено число на-бър-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бър-ч-ващ
непълен член на-бър-ч-ва-щия
пълен член на-бър-ч-ва-щи-ят
женски род на-бър-ч-ва-ща
членувано на-бър-ч-ва-ща-та
среден род на-бър-ч-ва-що
членувано на-бър-ч-ва-що-то
множествено число на-бър-ч-ва-щи
членувано на-бър-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-бър-ч-вай-ки