набърчва

Речник на българския език

1. набърчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набърчва е производна форма на набърчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набърчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набърчва е производна форма на набърчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набърчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набърчва е производна форма на набърчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).