набърчвал

Речник на българския език

1. набърчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърчвал е производна форма на набърчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърчвал е производна форма на набърчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набърчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

набърчвал е производна форма на набърчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набърчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набърчвал е производна форма на набърчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).