набърчвали

Речник на българския език

1. набърчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набърчвали е производна форма на набърчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набърчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набърчвали е производна форма на набърчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. набърчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набърчвали е производна форма на набърчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. набърчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набърчвали е производна форма на набърчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).