набърчили

Речник на българския език

1. набърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набърчили е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набърчили е производна форма на набърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).