набърчило е

Речник на българския език

1. набърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърчило е е производна форма на набърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърчило е е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).