набърчило

Речник на българския език

1. набърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърчило е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набърчило е производна форма на набърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).