мижитурка

Речник на българския език

мижиту̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мижиту̀рки, ж. и м. Разг. Дребнав и боязлив човек.

Грешни изписвания (7)

  • межетурка
  • межетуркъ
  • межитурка
  • межитуркъ
  • мижетурка
  • мижетуркъ
  • мижитуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-жи-тур-ка
членувано ми-жи-тур-ка-та
мн.ч. ми-жи-тур-ки
членувано ми-жи-тур-ки-те
звателна форма