шушумига

Речник на българския език

шушумѝга съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

м. и ж., само ед. Разг. Пренебр. Безличен, свит, дребнав, ограничен човек; мижитурка, мухльо.

Грешни изписвания (7)

  • шошомига
  • шошомигъ
  • шошумига
  • шошумигъ
  • шушомига
  • шушомигъ
  • шушумигъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шу-шу-ми-га
членувано шу-шу-ми-га-та
мн.ч. шу-шу-ми-ги
членувано шу-шу-ми-ги-те
звателна форма шу-шу-ми-го