магьосник

Речник на българския език

магьо̀сник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. магьо̀сници, м.
1. Лице, което прави магии или лекува с магии; вълшебник.
2. Прен. Лице, което може да привлича и омайва с качествата и проявите си другите.
прил. магьо̀снически, магьо̀сническа, магьо̀сническо, мн. магьо̀снически.

Грешни изписвания (3)

  • магьоснек
  • мъгьоснек
  • мъгьосник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-гьос-ник
непълен член ма-гьос-ни-ка
пълен член ма-гьос-ни-кът
мн.ч. ма-гьос-ни-ци
членувано ма-гьос-ни-ци-те
бройна форма ма-гьос-ни-ци
звателна форма ма-гьос-ни-ко