заклинател

Речник на българския език

заклина̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • закленател
  • закленатил
  • заклинатил
  • зъкленател
  • зъкленатил
  • зъклинател
  • зъклинатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зак-ли-на-тел
непълен член зак-ли-на-те-ля
пълен член зак-ли-на-те-лят
мн.ч. зак-ли-на-те-ли
членувано зак-ли-на-те-ли-те
бройна форма зак-ли-на-те-ли
звателна форма зак-ли-на-те-лю