вълшѐбник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. вълшѐбници, м.
1. В приказките: магьосник.
2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва.
1. В приказките: магьосник.
2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- валшебнек
- валшебник
- вълшебнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въл-шеб-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | въл-шеб-ни-ка | |
| пълен член | въл-шеб-ни-кът | |
| мн.ч. | въл-шеб-ни-ци | |
| членувано | въл-шеб-ни-ци-те | |
| бройна форма | въл-шеб-ни-ци | |
| звателна форма | въл-шеб-ни-ко | |