чудотворец

Речник на българския език

чудотво̀рец — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. чудотво̀рци, м.
1. В религията – лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец.
2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, почти чудо.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • чодотворец
  • чодотвориц
  • чодутворец
  • чодутвориц
  • чудотвориц
  • чудутворец
  • чудутвориц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-дот-во-рец
непълен член чу-дот-во-ре-ца
пълен член чу-дот-во-ре-цът
мн.ч. чу-дот-вор-ци
членувано чу-дот-вор-ци-те
бройна форма чу-дот-вор-ци
звателна форма чу-дот-во-ре-цо

Връзки