гадател

Речник на българския език

гада̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гада̀телят, гада̀теля, мн. гада̀тели, м. Човек, който владее и упражнява изкуството да гадае (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • гадатил
  • гъдател
  • гъдатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-да-тел
непълен член га-да-те-ля
пълен член га-да-те-лят
мн.ч. га-да-те-ли
членувано га-да-те-ли-те
бройна форма га-да-те-ли
звателна форма га-да-те-лю