вещател

Речник на българския език

вещател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вештател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ща-тел
непълен член ве-ща-те-ля
пълен член ве-ща-те-лят
мн.ч. ве-ща-те-ли
членувано ве-ща-те-ли-те
бройна форма ве-ща-те-ли
звателна форма ве-ща-те-лю