обаятел

Речник на българския език

обаятел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обаътел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оба-я-тел
непълен член оба-я-те-ля
пълен член оба-я-те-лят
мн.ч. оба-я-те-ли
членувано оба-я-те-ли-те
бройна форма оба-я-те-ли
звателна форма оба-я-те-лю