котел

Речник на българския език

1. котѐл — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. котлѝ, (два) котѐла, м.
1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода.
2. Закрит съд за превръщане на водата в пара — парен котел.
същ. умал. котлѐ, мн. котлѐта, ср.
прил. котѐлен, котѐлна, котѐлно, мн. котѐлни. Котелно помещение.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кутел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-тел
непълен член ко-те-ла
пълен член ко-те-лът
мн.ч. кот-ли
членувано кот-ли-те
бройна форма ко-те-ла
звателна форма —

2. Котѐл — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кутел

3. котел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

котел е производна форма на котя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. котел — мин. деят. несв. прич. м. р.

котел е производна форма на котя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

Връзки