котле

Речник на българския език

котлѐ — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. котѐл

Грешни изписвания (1)

  • кутле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кот-ле
членувано кот-ле-то
мн.ч. кот-ле-та
членувано кот-ле-та-та

Връзки